За какво се сещате при срещите си с думата „игра“?

Веротяно в съзнанието ви изплува словосъчетанието „детска игра“, с което сме свикнали да описваме занимания, които считаме за елементарни. Или за неговата разновидност „Това не е детска игра“, чрез която подчертаваме, че дадена дейност е по-сериозна и по-сложна от която и да било игра и следователно изисква коренно различен подход.

В действителност обаче играта е най-естественият ни инстинкт и жизненоважен елемент от житейския ни път. Макар и развлекателна по природа, играта също е сериозна дейност. Чрез нея опознаваме себе си и света, чрез нея се учим да общуваме и да уважаваме другите, чрез нея развиваме въображението си, чрез нея завързваме приятелства и пак чрез нея внасяме разнообразие в ежедневието си.

Осъзнавайки фундаменталния принос на играта към развитието на най-малките, Фондация за децата в риск по света (ФДРС) вече повече от десетилетие полага усилия да позволи на деца от уязвими общности в България да упражняват правото си на участие в игри, както и да припомни на възрастните ползите от този естествен за всяко човешко същество процес.

В началото беше играта

След като посещава домове за медико-социални грижи в САЩ и други държави, д-р Джейн Аронсон вижда, че те не предлагат оптимални условия за развитие на деца до тригодишна възраст. Много домове страдат от липсата на специалисти и работещите в тях имат толкова много работа, че трудно могат да обръщат индивидиуално внимание на всяко дете.

Д-р Аронсон, педиатър и специалист по инфекциозни болести и осиновяване, решава, че може да помогне за подобряването на услугите за ранно детско развитие. През 1997 г. тя основава Worldwide Orphans Foundation (WWO) – неправителствена организация, която разработва програми за учене чрез игра и за обучение на специалисти, работещи с деца. Двайсет и три години по-късно фондацията прилага методитака си в САЩ, Виетнам, Етиопия, Хаити и България.

Фондация за децата в риск по света, българската версия на WWO, е създадена през 2009 г. От 2011 г. насам тя прилага на родна земя авторската програма на WWO „Елементът Игра“, която включва два компонента: ранно детско развитие и обучение на възрастни.

Компонентът „Ранно детско развитие“ се състои от три части – „Библиотеки на играчките“, „Музика в действие“ и „Разкажи приказката“, а компонентът „Обучение на възрастни“ е разделен на обучение и подкрепа за родители и обучение и подкрепа за професионалисти.

Както подсказва името на програмата, общият елемент в двете направления е разбирането за играта като най-естествената дейност за всяко дете, чрез която то опознава себе си и света, развива мозъка и мускулатурата си, научава се да общува и се забавлява.

„Играта е работата на децата. Както възрастните ходят на работа, така децата играят и по този начин учат и се развиват“, казва Росица Петрова, изпълнителен директор на ФДРС.

Играта може да се полага на децата по право, но милиони деца по света имат ограничени възможности за игра по различни причини – бедност, болест, неглижиране, войни и други травматични събития. В България хиляди деца не могат да играят на воля с родителите си или с приятели или защото се борят за физическото си оцеляване, или защото страдат от проблеми в семейството, или защото живеят на места без достъп до детски градини, дневни центрове и условия за творчески занимания и спорт.

„Децата буквално разцъфват, когато имат такова сигурно, безопасно място, каквото е пространството за учене по програмата „Елементът Игра“, в което те могат свободно да играят и да общуват с други деца“, казва Росица.

Образователни игри за усмихнати деца и родители

Първата библиотека на играчките в света се появява в САЩ през 1935 г., а в Европа – близо четвърт век по-късно, в Дания. Днес библиотеки на играчките съществуват в цял свят, като варират по големина, начин на работа, персонал и финансиране.

В България първата библиотека на играчките е разкрита по инициатива на ФДРС през 2009 г. в Дома за медико-социални грижи за деца в гр. Дебелец, Община Велико Търново. По-късно библиотеки на играчките се появяват и в други домове за бебета в страната с цел намаляване на негативните последици от озоваването на едно дете в тези институции в първите години от живота му. С библиотеки на играчките се сдобиват и детски градини, читалища, болници и други институции в по-малки и по-големи населени места.

Образователните играчки в библиотеките, обикновено от дърво и в ярки цветове, изобщо не са специални и лесно могат да бъдат намерени в търговската мрежа. Различното е, че децата могат да си играят с тях по интересен и безопасен начин в компанията на родителите си и на други деца под ръководството на специалисти, обучени от ФДРС.

.

Екипът на фондацията е разработил референтни карти за всяка играчка, които описват какви умения развива тя и как може да се ползва. Всяка играчка има десетки приложения и всичко зависи от въображението на възрастния, който напътства децата в играта, казва Росица.

Програмата „Елементът Игра“, която е дело на педиатри, психолози и други специалисти по ранно детско развитие, има за цел да подкрепи децата в петте области на детско развитие – фина и обща моторика, социално-емоционално, познавателно и комуникативно. Тя се основава на концепцията за структурирана игра – децата си играят свободно, но получават подкрепа от обучени възрастни, които следят поведението им и подбират подходящите за тях играчки според възрастта, нуждите, предпочитанията и характера им.

През играта децата се научават да се уважават, да изчакват реда си и да постигат общи цели – например заедно да построят една кула. Когато знаят, че могат да разчитат на помощта на възрастен, те също така придобиват по-голяма увереност, допълва директорката на ФДРС.

Игрите носят знания и положителни емоции и на родителите, които фондацията подкрепя. Много от тях като деца не са имали възможност да си играят на воля, защото животът ги е принудил да пораснат преждевременно, и сега запълват наследената от онзи период липса. Така те разпознават играта като възпитателен и образователен инструмент и правят всичко по силите си да дадат шанс на децата си да се насладят на детство, изпъстрено с игри.

„Детето не може без семейството си, това е най-чудесната за развитие среда, и затова активно включваме родителите в нашите дейности“, обяснява Росица. „Те дори не са наши дейности, те са техни дейности. Семейството участва активно, за да може в дългосрочен план да имаме по-силни, по-здрави и по-жилави общности на местно ниво.“

Ползи черпят и родителите, които имат опит с игрите. Те научават за новостите в областта на ранното детското развитие, произтичащи от развитието на медицината и психологията.

.

Днес разполагаме с изобилие от леснодостъпни ресурси, но те трябва да бъдат пресявани и точно тук на помощ идват специалистите, казва Росица. Общото говорене не върши работа, уточнява тя, тъй като родителите се надяват да получат конкретни съвети и примери, които да им бъдат от полза в отглеждането на собствените им деца.

„Общностите са тези, на които трябва да се вдъхва сила и надежда, защото те могат да си помогнат сами, когато им е дадена първоначална подкрепа“, подчертава Росица.

В процеса на еволюцията си като организация ФДРС си дава сметка, че „Библиотека на играчките“ е ограничаващо понятие. За да надгради върху постигнатото и за да акцентира върху образователния елемент, днес екипът нарича тези места „пространства за учене“. Те са по-гъвкави и практични и могат да бъдат както на открито, така и на закрито.

„В малките населени места е много тъжно понякога, когато виждаш колко са бедни хората“, казва изпълнителната директорка на ФДРС. „От друга страна, тези места ти дават възможност да работиш с тях в много естествена среда. Ние сме имали случаи, в които просто изнасяме одеяло или килим в двора на една къща, децата се събират и там започва да се провежда игровата сесия.“

В условията на пандемията от коронавурис Росица и колегите ѝ пускат и онлайн вариант на „Елементът Игра“ – „Елементът Игра вкъщи“. Създадена по идея на американския логопед и говорен патолог Лоис Кам Хейман, програмата е адаптирана в подкрепа на семействата при грижата за децата в условията на карантина, боледуване и други обстоятелства, които ограничават възможностите за придвижване и живо общуване. С „Елементът Игра вкъщи“ родителите могат да ангажират дъщерите и синовете си по смислен начин чрез игри с вода, пластилин, пясък, карти, рисуване и наука, игри за развитие на фината и общата моторика, приказки, музика и приготвяне на храна.

Заедно днес за устойчиво утре

През последното десетилетие ФДРС е достигнало до хиляди деца в цяла България. Това е възможно благодарение на партньорството на фондацията с над 25 организации, всяка със специфичен опит, подход и ресурси. Сред тях са читалища в села като Давидово, Петревене и Галово, детските градини в селата Вардун и Руец и в град Оряхово, Център за социална рехабилитация и интеграция в Казанлък, Дневен център за деца с увреждания във Велики Преслав, болниците УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“, МБАЛ-Търговище и УМБАЛ „Канев“ – Русе и фондации като „Карин дом“, „Здраве и социално развитие“ („Хесед“) и „Сийдър“.

„Ние вярваме, че сътрудничеството между различни организации е начин за осигуряване на устойчивост“, казва Росица. „Когато има много организации, които правят това, което ти правиш, по качествен начин, ти разпространяваш този модел и дори един ден нашата организация да си тръгне, ще има много други, които ще продължат да развиват този модел.“

По думите ѝ в по-бедните и изолирани населени места в страната, където липсват ясли и детски градини или други услуги за деца, прекрасна работа вършат читалищата. Затова през 2019 г. ФДРС стартира проекта „Игра за възможности“, чрез който се надява да изгради устойчив модел за използване на читалищата за предоставяне на услуги по ранно детско развитие.

Друг фокус в дейността на ФДРС в момента е подобряването на качеството на грижите за деца и утвърждаването на игровия подход в детските градини. Това е целта на стартиралия също миналата година проект „Качествено образование за равен старт“. ФДРС вече работи с няколко детски градини, за да илюстрира ползите от този подход и да убеди отговорните органи в необходимостта от въвеждането му на национално ниво.

Росица е наясно, че постигането на тези цели изисква промяна в нагласите на специалисти, представители на министерства, социални услуги и учебни и културни институции и дори на самите родители.

„В българското общество играта не е на особена почит“, казва тя. „Много често родителите казват: „Хайде сега, какво ще си играеш, ела да ми помогнеш с нещо и да си научиш уроците“. Ние не осъзнаваме, че децата могат да направят това, за което ги молим, и чрез игра. Подходът също е много важен – как пристъпваме към детето, с какви думи му говорим, как му възлагаме задачата, дали изобщо тя трябва да звучи като задача, или то може да прегърне идеята, без да осъзнае, че това всъщност е едно неприятно задължение, но ако се направи по приятен начин, ще бъде забавно.“

Граждани, компании и неправителствени организации, които споделят каузата на Росица и екипа ѝ и желаят да им помогнат да изпълнят мисията си, могат да се свържат с тях през тази форма за контакт или на имейл office@wwo.bg. ФДРС приема дарения и през сайта си.